По план в спортното училище се проведе празник „Масленица“. В него взеха участие ученици от 7 клас. Имаше игри, прескачане на огън за здраве и почерпка с палачинки. 

Свети Харалампий покровител на пчеларите. Приложението на меда в живота ни. Характерни за нашия регион видове мед.
Ние – нашата домашна лаборатория. Какво открихме в нашия регион , като придобивки от природата?
Здравословен начин на живот чрез природата. Ето какво ни предоставя тя. Мед от Ямболския край.

Работилница към СУ „Пиер дьо Кубертен“ – гр.Ямбол, осъществи първата си публична изява с изложба на мартеници и диплянка с информация за обичая Баба Марта за 1 март.

Учениците показаха завидна сръчност и изобретателност и изненадаха с красиви мартеници всички , посетили изложбата във фоайето на „Пиер дьо Кубертен“ – гр. Ямбол. С радост и гордост учениците от 12 клас подариха изработените в работилницата мартенички на най-малките в училище.

Поздравяват всички с настъпващата пролет!

Христо Мирославов Панайотов

Ученик е от 12 клас в Спортно училище „Пиер дьо Кубертен“.

Той е от спортен клуб „Диана – модерен петобой и фехтовка“ – гр. Ямбол.

Спортува модерен петобой от 6 години при треньорите Красимир Симеонов и Станимира Чифудова –Дойчева, национален състезател.

Участия и класирания в Държавни първенства и международни участия през 2018 г.:

• I място на Държавно първенство до 19 г. – I кръг;
• I място на Държавно първенство до 19 г. – финали;
• 16 място на Световно първенство до 19 г. / от 94 участника/;
• III място на Европейска купа до 19 г.
• Квалификация за младежки олимпийски игри в Буенос Айрос, Аржентина, където е заел V място в ранглистата на Европа и XII място в Световната ранглиста;
• Класира се и участва на младежките олимпийски игри в Буенос Айрос, Аржентина и зае XVIII място в индивидуалното класиране.

„15.10.2018 г.“ –  1 ден – безброй емоции, … но дали си заслужиха времето, което им бе отделено? Дали заслужиха психическия спад, до който стигна крехката ми психика…?

Нека разберем…

„18-годишно момиче, абитуриентка, жива и здрава, живуща в любящо семейство”- това съм аз.  Външният ми вид е напълно нормален! Не съм от типа „ перфектното момиче”, което е високо и слабо, с чисто лице и дълга гъста коса, нямам добра финансова възможност и не се обличам с бутикови дрехи…

Но имам нещо, което виждам във все по-малко хора у нас –  „Сърце”.    Това в същност е 1 мускул… мускул, който е жизнено важен за нас и нашето съществуване. Мускул, за който се носят мистериозните легенди, че от там започва и приключва всичко.

Значението на думите „семейство, приятели, любов…” придобиват своя смисъл. Но дали това е така? Дали всичко започва наистина от там..? А нашата психика? И тя ли е безсилна пред него?

За добро или лошо все още няма факти,  които да докажат, какво се случва действително!

Има само думи, думи и безпочвени действия… но нека се върнем към този ден и тази дата ( 15.10.2018 година ). Денят, в който не издържах..

Денят, в който просто седнах и започнах да пиша. Дума по дума, ред по ред. 

Ако се чудите какво ли толкова може да се случи на описаното момиче по-горе… Е не е кой знае какво.

Като всяко едно дете, като всеки един човек имам своите проблеми. Било то здравословни, психически или душевни.  Но БЛАГОДАРЯ на Господ за това, че съм на този свят, че съм жива и здрава, че имам всички крайници по тялото си, всички сетива! Благодаря му, че не съм изхвърлена на улицата, а имам покрив над главата си, че не ходя „гола и боса“! Благодаря!

Но тук, приятели, … не става въпрос за това!

Става въпрос за емоционалното състояние на човек, за психическата му сила, за здравия му разум..

Но всеки един обогатен душевно човек  има своя потаен океан, изпълнен с безброй бездънни ями…

Ями, олицетворяващи нашата тъга, болката, която изпитваме, страхът  от това да не потънем.

Вода, която бе сътворена от безброй безсмислени сълзи, протекли от нашите очи – от изречени думи на хора без елементарно възпитание, от техни безсмислени действия, пронизващи сърцата на такива като мен, като нас!

Хора – Човеци – безброй силни Души и Сърца!

Предполагам знаете, че всичко в нашето поколение, в нашата страна е просто абсурдно! Било то въпрос за хора, отношение, работа, а и за финансите… Има ли смисъл да бъде повдиган този въпрос?

Ние живеем в България.

БЪЛГАРИЯ – удивителна само по себе си!  

Изключително  богата природа, толкова естествена красота, толкова забележителности и толкова цветове. Планини, на които са се провели безброй борби, походи и битки от нашите предци. Имена като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Бенковски, гордост за нашата история, са пазели всячески това, което за жалост Не ценим сега. Хора като Кирил и Методий, написали азбуката, думите, с който осъществяваме изречение, от което пък произвеждаме диалог. Диалог в днешното време, който служи за груби думи, речи и прочие… Това ли бе нещото, с което искате да се гордеете, биещи се в сърцето, Българи? С гордост ли пеете песни, в които се съдържат думи, натъжаващи вашите родители, вашите предци?!

С гордост ли развявате знамето, което опетнявате, изреждайки безброй раними думи за отсрещния?  Хора, на които им трябва точно това – дума, действие, провокация, за да сложат край на своя живот.

Някога замисляли ли сте се какво преживява човекът срещу вас? Дали е здрав, щастлив и задоволен по някакъв начин или просто избухвате като слабо психически хора, които не знаят значението на думите „елементарно възпитание“ ?

А човекът отсреща? Как ли се чувства? Дали не наранявате още повече разбитото му сърце, безпомощната му душа и крехката му вече нестабилна психика?

Минават се ден, два… той не издържа и посяга на своя живот. Посяга до такава степен и вече не е един от нас. И защо?

Защото вие сте избухнали в момент на гняв, изказали сте безброй грубости… думи, които могат и убиват малцинството в нашия свят.

И защо? Какъв е смисълът в това? Някой би ли могъл да ми даде адекватен отговор по този въпрос?

Аз лично съм пример за лесно ранимо дете, сърце и човек. Пример съм за това, какво означава да страдаш психически и физически от грубите думи на хора, които дори не познаваш… Опитвайки се да живея в нереално-реален свят, като този в приказките, същност заблуждавам самата себе си. Мислейки си, че всички хора по света са с добри сърца, жадни за любов и позитивна енергия, но криейки се зад маски на високо поставени хора в обществото, мислейки се за нещо повече от всеки един останал , разбрах, че просто заблуждавам себе си.

Аз съм малка, на 18 години съм. Живота ми тепърва започва! Тепърва започват всекидневните ми проблеми от рода на :

• работа, университет, квартири, пътешествие извън България дори.. Но това, че съм на тази миловидна възраст, не означава, че съм нямала своите лични проблеми.

Може би си мислите, че след като четете това, ми е било много лесно да седна и да го напиша, да го издам дори, но уви не беше така.  Аз също съм била дете, но от онези деца. Деца, които от 1-ви клас бяха малтритирани по всякакъв начин. Бях всекидневно обиждана за външния си вид, за килограмите, които носеше моето тяло, дори за дрехите в които ме обличаха моите родители, които до ден днешен изкарват парите си с  честен труд!

И защо? Какво постигнахте с това? Какво постигнахте с това да ме обиждате с грозни думи, да ме бутате и блъскате във всеки ъгъл? Какво постигнахте с това да ми крадете нещата и да ги хвърляте безразборно?

Какво постигнахте?

Каква бе вашата цел?

Защо трябваше, вървейки по улицата, да събирам злите ви погледи? Защо трябваше да чувам грозните ви коментари, които дори не бяха истина?

А моите родители? Те как ли се чувстваха през тези години? Какво ли им бе на тях?

А родителите на тези деца, които всяка вечер трябва да успокояват рожбите си, на които всеки ден разбивате сърцата, за да се присмивате с кръга си от хора, които наричате „приятели“ ?  Защо го правите? Какво постигате?

Защо такива като вас причиняват незаслужена болка на невинни и беззащитни деца?

Защо сте толкова показни?

Какъв смисъл виждате в това, че като се обличате в скъпи дрехи и се возите в скъпи коли, някой би ви завидял? Нима си мислите, че показвайки повече от половината си тяло по снимки, ще постигнете нещо смислено? Нещо жизнено важно и значимо? Нещо истинско?

Не! Повярвайте ми, не е така.  В очите на хората, които мислите за смешни и глупави (само защото не се водят по вашите стандарти и вашата мода) сте  … Да, точно така! Няма да довърша своето изречение. Не искам и не бих могла да използвам такива думи, думи от които предците ни биха се срамували.

Но нека се върнем на въпроса „Какво постигнахте с тези действия? … Ето ме тук и сега, пишейки нещо, което дори сама не мога да опиша какво е, нещо, което просто ме кара да се чувствам добре!

Нещо значимо за мен…

Сега съм силна и здрава –  физически, психически и най-вече духом! Изпитвам мир и баланс със самата себе си. Преживяла съм заради вашите груби действия всякакви неща, но ви благодаря за това.

Благодаря за това, че бях в болница на системи..

Благодаря ви за помощта, с която успяхте да ми повлияете до такава степен, че да развия безброй неприятни болести в своя организъм…

И най вече – Благодаря за разбитата психика от всяка една ваша лъжа, от всяко ваше действие, от всяка частица на тялото ви, положила труд за сегашното състояние на хиляди деца, като мен. Благодаря ви от мое и от тяхно име!

Знаете ли защо?

Защото, ако не бяхте вие, нямаше да бъда това, което съм сега. Нямаше да мисля, че всяко едно разочарование не е загуба, а  поука.   Поука – защото когато  се натъжим от определени думи или действия на отсрещния човек ние – Не губим!

Ние печелим!

Взимаме си урок и се поучаваме от собствените си грешки. Грешки допуснати в знак на добро… в знак на мир. Мир, който не можем да постигнем не от дни или месеци, не години, а от векове.

Видимата истина за всички нас.

Окей.. не съм перфектна и какво от това? Заслужавам ли да бъда на заден план само защото някой друг изглежда по-добре от мен? Заслужавам ли да се чувствам излишна, дори в много ситуации невидима, защото не покривам чуждите нормативи за човешки облик в 21-ви век?

Заслужавам ли да се чувствам като нищожество, когато погледна в огледалото?

Заслужавам ли да се мразя…

А преди известно време може би месец, два, когато бях -10 кг. по-малко защо получавах толкова комплименти за себе си?

Нима килограмите определят какъв човек съм в същност? Какво сърце имам? Каква душа нося? Нима това е вашият критерий за „добър човек“ ?

Не трябва ли да се определяме по действия, по диалозите, които провеждаме?

Защо никой не забелязва това, че при всяка една възможност даваме и най-малката храна, която имаме на някое бездомно куче?

Как на никой не му прави впечатление, когато помагаме на възрастните хора да изхвърлят боклука от домовете си?

Как никой не забелязва, когато всеки ден доплащаме сметките на различни „приятели“, без да искаме нищо в замяна, но  забелязват, когато и най-малкият конец виси от нашите  дрехи?

Това ли е нещото, с което се гордеете? Това ли си мислите, че ви прави да изглеждате такива, каквито всъщност не сте?

Не ми се искаше  да напиша това,но знам, че много хора от вас биха приели написаното тук, като нещо глупаво. Нещо, което няма никакъв смисъл.

Но знаете ли защо биха го направили?

Защото макар и тайно от самите себе си, дълбоко в своето сърце, те виждат собственото си отражение. Личният избор на държание, който са направили.

Но знаете ли?

Не ми пука!

  Аз съм си аз и го казвам с високо и гордо вдигната глава. АЗ съм човешко същество. Имам сърце и душа. Имам лично мнение, което мога да изразя по какъвто и да било начин. Дали чрез дълга реч или послание  като това – избирам аз!

   Не виждам причина  защо да не?

Защо да не опитам да предам мнението си сред народа? Защо да не опитам? Какво ще изгубя?

Приятели или семейство? – Не!

Време и финанси? – Може би, но какво от това? (поне опитах)

Знаете ли…взех си поука, научих се на много неща, но имаше ли смисъл?

Мисълта ми е… Бъдете себе си! Винаги бъдете себе си! Показвайте истинската си същност и никога не бъдете сянката на някой друг! Винаги изказвайте своето мнение и своите аргументи, мислете, преди да действате, и вървете с високо вдигната глава! Всички НИЕ заслужаваме това и не трябва да се страхуваме да го практикуваме. Всеки сам по себе си е уникален. Всеки има своите качества и всеки има правото да ги покаже! Не се страхувайте да опитате!  Не казвам, че ще е лесно и няма да имате спадове, но няма да разберете, докато не направите дори минималното действие… Рано или късно ще успеете! Имайте воля и сила и знайте, че никога не сте сами..!

  Всъщност мога да пиша и говоря сякаш цял живот по тази тема… мислите ми постоянно изпреварват клавишите, които натискам, но мисля да спра до тук.   Достатъчно време отнех от личния ви живот.

Благодаря ви за вниманието и се надявам да сте изпитали това чисто чувство, което и аз!

Ние сме много и заедно сме по-силни!

 БЛАГОДАРЯ ВИ за отделеното време!

                                                                                      П.П.- 15,10,2018г.

Автор: Теолина Иванова, 12. клас