Архив на категория: Анатомия на човека

Хуморална регулация и адаптация към физическите натоварвания

22.05.20 г.

Живите организми съществуват при постоянно променящи се условия на околната среда. Понякога тези състояния са изключително неблагоприятни (висока и ниска температура, хипоксия – недостиг на кислород за изпълнение на основните жизнени функции), физическо натоварване, ефектът им понякога е краткотраен, а понякога много дълъг. Живите организми са постоянно принудени да се адаптират  към тези условия.

В тази връзка   „Физиологичната адаптация е съвкупността от физиологични реакции, която е в основата на адаптацията на организма към променящите се условия на околната среда и е насочена към поддържане на относителната постоянство на вътрешната му среда – хомеостаза.“

На първо място ще ни интересува адаптацията към физическата активност.

Адаптацията  на тялото към физическа активност е реакция на целия организъм, насочена към осигуряване на мускулна активност и поддържане или възстановяване на постоянството на вътрешната среда на организма – хомеостаза.

Това се постига чрез мобилизиране на специфична функционална система, отговорна за извършването на мускулна работа и прилагане на неспецифичен стрес отговор на организма.

Тези процеси се задействат и регулират от централния контролен механизъм, който има две връзки – неврогенна и хормонална.

Обичайно е да се разграничават четири основни етапа на адаптация към физическата активност. Накратко разгледайте тези етапи във вида, в който понастоящем са общопризнати (F.Z. Meerson):

  1. „Спешна адаптация“ – началният „спешен“ етап на процеса на адаптация към физическа активност, се характеризира с мобилизиране на функционалната система, отговорна за адаптирането до максимално достижимо ниво и изразена реакция на стрес. Реакцията на тялото се характеризира с „несъвършенство“ – главно поради несъвършенството на контролната, регулаторна система.

Основните резултати от стресова реакция са:

  • Мобилизиране на енергийните ресурси на организма и тяхното преразпределение в органи и тъкани на функционалната адаптационна система;
  • Потенцията на работата на самата система;
  • Формиране на структурната основа на дългосрочната адаптация.
  •  Вторият, преходен етап на дългосрочна адаптация към физическата активност е селективният растеж на определени структури в клетките на органите на функционалната система, активиране на синтеза на нуклеинови киселини и протеини. Поради това връзките се разширяват, ограничавайки интензивността и продължителността на двигателната реакция на етапа на спешна адаптация и стресовата реакция намалява.
  • На този етап се осъществява формирането на системна структурна „следа“ – комплекс от структурни промени, развиващи се в системата, отговорна за адаптацията.
  • Освен това формирането на системна структурна „следа“ осигурява:
  • Увеличаване на физиологичните възможности на доминиращата система поради селективния растеж на точно онези клетъчни структури, които ограничават функцията на доминиращата система;
  • Подобряване на икономическата ефективност на системата, отговорна за адаптацията
  •  Третият етап на „устойчива адаптация“ се характеризира с завършване на формирането на системна структурна „следа“.
  • Различават се три основни характеристики на образуваната структурна „следа“:

1. Промяна в апарата на неврохормонална регулация на всички нива, която се изразява във формирането на стабилен кондициониран рефлекс динамичен стереотип и увеличаване на фонда на двигателните умения.

2. Повишена мощност и повишена ефективност на функционирането на двигателния апарат.

3. Увеличаване на мощността и ефективността на функционирането на апарата за външно дишане и кръвообращение.

 Четвъртият етап е „износването“ на системата, отговорна за адаптирането (тази фаза не е задължителна). [FZ Meerson, M.G. Пшенникова, 1988]

Адаптацията е една от най-важните физиологични основи на тренировъчните дейности на спортистите. Целият тренировъчен процес е насочен към формиране на адаптация към специфична мускулна дейност. В тази връзка процесът на адаптация към физическата активност A.S. Солодков разглежда по-конкретно и идентифицира етапи, които в основата си съответстват на горното, но малко различно по име.

В динамиката на адаптивните промени при спортисти A.S. Солодков разграничава четири етапа:

1. Етапът на физиологичен стрес.

2. Етап на адаптация   организмът до голяма степен е идентичен със състоянието на неговата годност.

3. Етап на дезадаптация   организмът се развива в резултат на пренапрежение на адаптивните механизми и включване на компенсаторни реакции поради интензивни тренировъчни и състезателни натоварвания и недостатъчна почивка между тях.

4. Етап на повторна адаптация възниква след дълга почивка в систематичните тренировки или прекратяването им изцяло и се характеризира с придобиването на някои първоначални свойства и качества на тялото.

Кръвоносни съдове – видове. Малък и голям кръг на кръвообращение

Дата: 8.05.20 г.

План на урока:

  1. Видове кръвоносни съдове:
    1. артерии:
  2. изнасят кръв от сърцето;
  3. в органите и тъканите се разклоняват до малки кръвоносни съдове (артериоли)
    1. артериоли: преминават в капиляри
    1. капиляри:
  4. изградени от един слой епителни клетки
  5. през тях се извършва транспорт на газове и вещества
  6. образуват гъста мрежа
  7. имат малък диаметър
  8. имат голяма обща повърхност
  9. кръвта от тях преминава в малки вени (венули)
    1. венули: събират се в по – големи вени

1.5 вени: носят кръв към сърцето

  • Стена на артерии и вени:
    • обща характеристика: изградена от три слоя: вътрешен (еднослоен епител), среден (гладка мускулатура), външен (съединителна тъкан);
    • артериална стена: по – дебела, по – голям диаметър, повече еластични влакна (поддържат артериите винаги отворени – постоянен приток на кръв;
    • венозна стена: по – тънка стена, по – малко мускулни клетки и еластични влакна, джобовидни клапи ( не позволяват връщане на кръвта обратно);
  • Малък и голям кръг на кръвообращение:
    • малък кръг: дясна камера, белодробна артерия, белодробни артериоли, капиляри и венули, белодробни вени, ляво предсърдие;
    • голям кръг: лява камера, артерии, артериоли, капиляри, венули, вени, горна и долна куха вена, дясно предсърдие;

Строеж на сърдечната система. Проводна система

Дата: 24.04.20г.  

Изгледайте видео на тема „Запознай се със сърцето”, представен от Кан Академия. Урокът звучи на английски език, но е със субтитри на български. Линкът за видеото е следния:

https://bg.khanacademy.org/science/health-and-medicine/circulatory-system/circulatory-system-introduction/v/meet-the-heart

 и второ видео на тема „Артерии, вени, капиляри”. Линк:

След като изгледате клипа отговорете на следните въпроси:

  1. Къде е разположено сърцето?
  2. Какво представлява диафрагмата?
  3. В лявата колонка с цифри са посочени трите вида кръвоносни съдове, а в дясната с букви – някои техни признаци. Поставете буквите, означаващи съответните признаци, на празните места вляво.
  1. Артерии……………………….а.) към тях пренадлежи най –

                                        големият кръвоносен съд

  • Вени…………………………..б.)в долните крайници имат

                                       джобовидни клапи

  • Капиляри…………………….в.) изградени са от еднослойна

                                      епителна стена

                                       г.) някои имат полулунни клапи

                                      д.) образуват много гъста мрежа

                                     от тесни кръвоносни съдове

                                     е.) движението на кръвта в тях е

                                     бавно

                                         ж.) средният слой е по – еласти-                       

                                      чен

Сърце – топография

Дата: 10.04.20 г.

Тема на урока: Сърце – топография. Сърдечни кухини. Клапен апарат

План на урока:

1.Сърце:

1.1 обща характеристика:

А. устройство: кух мускулест орган

Б. функции:

– извършва ритмични съкращения и отпускания

– привежда в движение кръвта

В. разположение: в гръдния кош , между двата бели дроба, по- голямата му част лежи наляво от срединната равнина на тялото;

1.2 форма: неправилен конус с върх насочен надолу

1.3 тегло: при мъже – 300 грама, при жени – 220 грама, средно;

2.2 кухини: сърцето е четириделно: две предсърдия и две камери; чрез мускулна преграда е разделено на две половини:

– лява(артериална) – изградена от ляво предсърдие и лява камера, през нея преминава артериална кръв;

– дясна(венозна) – изградена от дясно предсърдие и дясна камера, през нея преминава венозна кръв;

2.3 клапен апарат:

А. предсърдно – камерни клапи:

– разположение: между дясното предсърдие и дясната камера, нар. се трикрила клапа; между лявото предсърдие и лявата клапа, нарича се двукрила клапа;

– функция: съкращаване на камерната  мускулатура, рязко повишаване на налягането, плътно затваряне на клапите, движение на кръвта  само в една посока: предсърдия – камери без да се връща;

Б. полулунни клапи:

– разположение: в началото на аортата и белодробната артерия (в самото сърце), пропускат кръвта само в една посока;

– функция: не и позволяват да се върне в сърцето;

2.4 стена на сърцето: изградена е от три слоя:

– ендокард: изграден от епител, разполага се от вътрешната страна на миокарда; функция: изолира миокарда от кръвта в сърдечната кухина;

– епикард: съединително – тъканна обвивка; от външната страна на миокарда; Епикардът е вътрешният слой на перикарда (двуслойна торбичка)

– миокард: изграден от сърдечна мускулатура; миокардът е среден и най – дебел слой;

Домашна работа:

  1. Препишете плана в тетрадките за работа в клас;
  2. Изгответе доклад на тема: Сърдечен цикъл и автоматизъм на сърцето;