Архив на категория: Анатомия на човека

Сетивни органи.

Дата: 19.06.20 г.

Тема на урока: Сетивни органи. Анализатори. Роля на нервната система в управленията на движенията

План на урока:

  1. Сетивни системи:
  2. Периферна част;
  3. Проводна част;
  4. Корова част;
  5. Зрителен анализатор:
  6. Устройство и функции на зрителния анализатор;
  7. Окото, като оптична система;
  8. Свойства на окото;
  9. Слухов и равновесен анализатор:
  10. Устройство и функции на слуховия анализатор;
  11. Устройство и функции на равновесния анализатор;
  12. Обонятелен и вкусов анализатор.
  13. Анализатори за обща сетивност:
  14. Анализатор за повърхностна сетивност;
  15. Мускулно – ставен анализатор;
  16. Анализатор за вътрешна сетивност;

Пътища в нервната система – двигателни и сетивни

Дата: 12.06.20 г.

Тема на урока: Пътища в нервната система – двигателни и сетивни. Гръбначно – мозъчни и черепно – мозъчни нерви

План на урока:

  1. Гръбначно – мозъчните нерви:
  2. Инервират сетивно и моторно шията, туловището, крайниците;
  3. Сегмент – отрязък, който излиза от една двойка нерви;
    1. устройство на гръбначно – мозъчен нерв:
  4. предно коренче: образува се от аксоните на двигателните неврони
  5. задно коренче: образува се от аксоните на сетивните неврони
  6. гръбначно – мозъчен възел: задебеление на задното коренче
  7. гръбначно – мозъчен нерв: образува се при сливането на предното и задното коренче;
  8. устройство на сетивен неврон: от тялото на клетката излиза един израстък, който се разделя на два израстъка: периферен и централен; периферният израстък изгражда сетивната част на смесения гръбначно – мозъчен нерв, а централния се насочва към гръбначния мозък и образува задното коренче на гръбначно – мозъчния нерв
  9. Черепно – мозъчни нерви:

От главния мозък излизат 12 двойки черепно – мозъчни двойки, които изпълняват сетивни и моторни функции главно в областта на главата и шията. Свързани са с вкусовите усещания, равновесието, зрението, движението на очните ябълки, преглъщането, движенията на езика и др. Според характера на съставящите ги влакна, те биват сетивни, двигателни и смесени. В зависимост от нивото на появата си, черепно – мозъчните нерви се означават в следния ред:

  1. Обонятелен нерв
  2. Зрителен нерв
  3. Очедвигателен нерв
  4. Скрипецовиден нерв
  5. Троичен нерв
  6. Отвеждащ нерв
  7. Лицев нерв
  8. Слуховоравновесен нерв
  9. Езиковогълтачен нерв
  10. Блуждаещ нерв
  11. Добавъчен нерв
  12. Подезичен нерв

Сетивните нерви са: I, II, VIII, ч.м.н.

Двигателни нерви са: III, IV, VI, XI, XII ч.м.н.

Смесени: V, VII, IX, X ч.м.н.

Нервна тъкан. Синапси. Рефлексна дъга. Главен и гръбначен мозък

Дата: 29.05.20 г.

План на урока:

  1. Нервна система:
    1. от функционална гледна точка се дели на:
  2. соматична;
  3. вегетативна;

Соматичната нервна система осъществява връзката с околната среда чрез:

А.) сетивни системи

Б.)двигателен апарат

Вегетативната нервна система контролира състава на вътрешната среда в организма; контролира дейността на вътрешните органи, кръвоносните съдове и сърцето;

  1. според местоположението си, нервната система се дели на:
  2. централна нервна система
  3. периферна нервна система
  4. Функции на нервната система:
    1. приема, провежда и обработва информация идваща от външната и вътрешната за организма среда;
    1. управлява различните реакции, чрез които организмът отговаря на външните и вътрешните дразнители (стимули).
  5. Рефлекс и рефлексна дъга:
    1. определение за рефлекс: съвкупност от последователни процеси, протичащи в нервната система в отговор на външни и вътрешни дразнители;
    1. рефлексната дъга включва: рецептори, сетивен нерв, нервен център, моторен(изпълнителен) нерв, изпълнителен орган;
  6. Гръбначен мозък:
    1. обща характеристика:
  7. форма: цилиндрична
  8. големина: дължина – 40 – 45 см; диаметър – около 1 см
  9. цвят: белезникав
  10.  горна част: до продълговат мозък;
  11. долна част: завършва конусовидно на равнището на първия или втория поясен прешлен;
    1. устройство:
  12. сиво мозъчно вещество
  13. бяло мозъчно вещество
    1. гръбначно – мозъчни двойки: 31 двойки: инервират сетивно и моторно шията, туловището, крайниците
  14. Главен мозък:
    1. обща характеристика:
  15. разположение – в черепната кухина
  16. тегло – средно 1350 до 1400 гр. при човека;
  17. мозъчни стомахчета: 4 броя, във вътрешността на главния мозък, съдържа гръбначно – мозъчна течност;
    1. основни части на главния мозък и техните функции:
  18. продълговат мозък
  19. мост
  20. среден мозък
  21. междинен мозък
  22. малък мозък
  23. краен мозък с мозъчна кора
    1. черепно – мозъчни нерви:
  24. 12 двойки черепно – мозъчни нерви, които изпълняват сетивни и моторни функции главно в областта на шията и главата;

Домашна работа

Отговорете на следните въпроси:

  1. Избройте основните части на главния мозък.
  2. Коя мозъчна структура има ключова роля в емоционалните процеси?

Хуморална регулация и адаптация към физическите натоварвания

22.05.20 г.

Живите организми съществуват при постоянно променящи се условия на околната среда. Понякога тези състояния са изключително неблагоприятни (висока и ниска температура, хипоксия – недостиг на кислород за изпълнение на основните жизнени функции), физическо натоварване, ефектът им понякога е краткотраен, а понякога много дълъг. Живите организми са постоянно принудени да се адаптират  към тези условия.

В тази връзка   „Физиологичната адаптация е съвкупността от физиологични реакции, която е в основата на адаптацията на организма към променящите се условия на околната среда и е насочена към поддържане на относителната постоянство на вътрешната му среда – хомеостаза.“

На първо място ще ни интересува адаптацията към физическата активност.

Адаптацията  на тялото към физическа активност е реакция на целия организъм, насочена към осигуряване на мускулна активност и поддържане или възстановяване на постоянството на вътрешната среда на организма – хомеостаза.

Това се постига чрез мобилизиране на специфична функционална система, отговорна за извършването на мускулна работа и прилагане на неспецифичен стрес отговор на организма.

Тези процеси се задействат и регулират от централния контролен механизъм, който има две връзки – неврогенна и хормонална.

Обичайно е да се разграничават четири основни етапа на адаптация към физическата активност. Накратко разгледайте тези етапи във вида, в който понастоящем са общопризнати (F.Z. Meerson):

  1. „Спешна адаптация“ – началният „спешен“ етап на процеса на адаптация към физическа активност, се характеризира с мобилизиране на функционалната система, отговорна за адаптирането до максимално достижимо ниво и изразена реакция на стрес. Реакцията на тялото се характеризира с „несъвършенство“ – главно поради несъвършенството на контролната, регулаторна система.

Основните резултати от стресова реакция са:

  • Мобилизиране на енергийните ресурси на организма и тяхното преразпределение в органи и тъкани на функционалната адаптационна система;
  • Потенцията на работата на самата система;
  • Формиране на структурната основа на дългосрочната адаптация.
  •  Вторият, преходен етап на дългосрочна адаптация към физическата активност е селективният растеж на определени структури в клетките на органите на функционалната система, активиране на синтеза на нуклеинови киселини и протеини. Поради това връзките се разширяват, ограничавайки интензивността и продължителността на двигателната реакция на етапа на спешна адаптация и стресовата реакция намалява.
  • На този етап се осъществява формирането на системна структурна „следа“ – комплекс от структурни промени, развиващи се в системата, отговорна за адаптацията.
  • Освен това формирането на системна структурна „следа“ осигурява:
  • Увеличаване на физиологичните възможности на доминиращата система поради селективния растеж на точно онези клетъчни структури, които ограничават функцията на доминиращата система;
  • Подобряване на икономическата ефективност на системата, отговорна за адаптацията
  •  Третият етап на „устойчива адаптация“ се характеризира с завършване на формирането на системна структурна „следа“.
  • Различават се три основни характеристики на образуваната структурна „следа“:

1. Промяна в апарата на неврохормонална регулация на всички нива, която се изразява във формирането на стабилен кондициониран рефлекс динамичен стереотип и увеличаване на фонда на двигателните умения.

2. Повишена мощност и повишена ефективност на функционирането на двигателния апарат.

3. Увеличаване на мощността и ефективността на функционирането на апарата за външно дишане и кръвообращение.

 Четвъртият етап е „износването“ на системата, отговорна за адаптирането (тази фаза не е задължителна). [FZ Meerson, M.G. Пшенникова, 1988]

Адаптацията е една от най-важните физиологични основи на тренировъчните дейности на спортистите. Целият тренировъчен процес е насочен към формиране на адаптация към специфична мускулна дейност. В тази връзка процесът на адаптация към физическата активност A.S. Солодков разглежда по-конкретно и идентифицира етапи, които в основата си съответстват на горното, но малко различно по име.

В динамиката на адаптивните промени при спортисти A.S. Солодков разграничава четири етапа:

1. Етапът на физиологичен стрес.

2. Етап на адаптация   организмът до голяма степен е идентичен със състоянието на неговата годност.

3. Етап на дезадаптация   организмът се развива в резултат на пренапрежение на адаптивните механизми и включване на компенсаторни реакции поради интензивни тренировъчни и състезателни натоварвания и недостатъчна почивка между тях.

4. Етап на повторна адаптация възниква след дълга почивка в систематичните тренировки или прекратяването им изцяло и се характеризира с придобиването на някои първоначални свойства и качества на тялото.