22.05.20 г.
Живите организми съществуват при постоянно променящи се условия на околната среда. Понякога тези състояния са изключително неблагоприятни (висока и ниска температура, хипоксия – недостиг на кислород за изпълнение на основните жизнени функции), физическо натоварване, ефектът им понякога е краткотраен, а понякога много дълъг. Живите организми са постоянно принудени да се адаптират към тези условия.
В тази връзка „Физиологичната адаптация е съвкупността от физиологични реакции, която е в основата на адаптацията на организма към променящите се условия на околната среда и е насочена към поддържане на относителната постоянство на вътрешната му среда – хомеостаза.“
На първо място ще ни интересува адаптацията към физическата активност.
Адаптацията на тялото към физическа активност е реакция на целия организъм, насочена към осигуряване на мускулна активност и поддържане или възстановяване на постоянството на вътрешната среда на организма – хомеостаза.
Това се постига чрез мобилизиране на специфична функционална система, отговорна за извършването на мускулна работа и прилагане на неспецифичен стрес отговор на организма.
Тези процеси се задействат и регулират от централния контролен механизъм, който има две връзки – неврогенна и хормонална.
Обичайно е да се разграничават четири основни етапа на адаптация към физическата активност. Накратко разгледайте тези етапи във вида, в който понастоящем са общопризнати (F.Z. Meerson):
- „Спешна адаптация“ – началният „спешен“ етап на процеса на адаптация към физическа активност, се характеризира с мобилизиране на функционалната система, отговорна за адаптирането до максимално достижимо ниво и изразена реакция на стрес. Реакцията на тялото се характеризира с „несъвършенство“ – главно поради несъвършенството на контролната, регулаторна система.
Основните резултати от стресова реакция са:
- Мобилизиране на енергийните ресурси на организма и тяхното преразпределение в органи и тъкани на функционалната адаптационна система;
- Потенцията на работата на самата система;
- Формиране на структурната основа на дългосрочната адаптация.
- Вторият, преходен етап на дългосрочна адаптация към физическата активност е селективният растеж на определени структури в клетките на органите на функционалната система, активиране на синтеза на нуклеинови киселини и протеини. Поради това връзките се разширяват, ограничавайки интензивността и продължителността на двигателната реакция на етапа на спешна адаптация и стресовата реакция намалява.
- На този етап се осъществява формирането на системна структурна „следа“ – комплекс от структурни промени, развиващи се в системата, отговорна за адаптацията.
- Освен това формирането на системна структурна „следа“ осигурява:
- Увеличаване на физиологичните възможности на доминиращата система поради селективния растеж на точно онези клетъчни структури, които ограничават функцията на доминиращата система;
- Подобряване на икономическата ефективност на системата, отговорна за адаптацията
- Третият етап на „устойчива адаптация“ се характеризира с завършване на формирането на системна структурна „следа“.
- Различават се три основни характеристики на образуваната структурна „следа“:
1. Промяна в апарата на неврохормонална регулация на всички нива, която се изразява във формирането на стабилен кондициониран рефлекс динамичен стереотип и увеличаване на фонда на двигателните умения.
2. Повишена мощност и повишена ефективност на функционирането на двигателния апарат.
3. Увеличаване на мощността и ефективността на функционирането на апарата за външно дишане и кръвообращение.
Четвъртият етап е „износването“ на системата, отговорна за адаптирането (тази фаза не е задължителна). [FZ Meerson, M.G. Пшенникова, 1988]
Адаптацията е една от най-важните физиологични основи на тренировъчните дейности на спортистите. Целият тренировъчен процес е насочен към формиране на адаптация към специфична мускулна дейност. В тази връзка процесът на адаптация към физическата активност A.S. Солодков разглежда по-конкретно и идентифицира етапи, които в основата си съответстват на горното, но малко различно по име.
В динамиката на адаптивните промени при спортисти A.S. Солодков разграничава четири етапа:
1. Етапът на физиологичен стрес.
2. Етап на адаптация организмът до голяма степен е идентичен със състоянието на неговата годност.
3. Етап на дезадаптация организмът се развива в резултат на пренапрежение на адаптивните механизми и включване на компенсаторни реакции поради интензивни тренировъчни и състезателни натоварвания и недостатъчна почивка между тях.
4. Етап на повторна адаптация възниква след дълга почивка в систематичните тренировки или прекратяването им изцяло и се характеризира с придобиването на някои първоначални свойства и качества на тялото.
