Архив на категория: Български език и литература

„АЛБЕНА”

8.04.2020г.

Жанр Разказът е част от сборника „Вечери в Антимовския хан”(1927)
Сюжет Главната героиня – Албена – е арестувана за убийството на съпруга си – Куцара. Първо, обаче, тя трябва да премине през съда на враждебно настроената тълпа: „Гледам дали ще стигна да я цапардосам, като мине. Да я храсна аз по главата, че да види. Тук ѝ е съда нея, тази гивиндия“.
Щом обаче тълпата я вижда, тя замлъква, също като съда на старейшините, който трябва да съди хубавата Елена: Албена е еталон за хубост в българското село. При вида на тълпата, нейният любим и съучастник – Нягул – се предава. Това предизвиква ново обръщане на настроението на тълпата: за консервативното патриархално общество изневярата е най-голямо престъпление.
Авторът не дава пряка оценка на действията на Албена. Знакова за отношението му към героинята е крилатата фраза „Грешна беше тая жена, но беше хубава“.
Теми Основна тема е за покоряващата сила на красотата, която възвисява и облагородява.

За престъплението и наказанието.

За дълга и свободния избор.

За красотата и греха.

За труднопостижимата хармония между красивото и доброто.

Послание Силата на красотата е огромна, но тя не оневинява и човек е длъжен да поема отговорността за своя избор. Престъплението трябва да бъде наказано.
Герои Албена. Има различни тълкувания на името, което за пръв път е употребено от Йовков. Единият вариант е от турското „албени” – „вземи ме”, други от латински – бяло, трети- от алено. Вариант е и диалектен вариант на думата за ябълка – аблена. Във всички случаи значението отпраща към темата за красотата или греха. Героинята се откроява със своята различност – и като поведение, и като външност. Използвана е портретна характеристика, чрез която се подчертава магнетичната красота на Албена. Разказът не обсъжда мотивите за поведението на Албена, не става ясно дали героинята се разкайва или се извинява за стореното. Но тя е решителна, вярна е в любовта си, обича трогателна е майчината й обич.

Нягул – името му означава „желан”, „нежен”. Отстоява любовта си, поема своята отговорност, прекрачва семейния си дълг и извършва престъпление в името на любовта.

Куцар и Нягулица – името на Албениния съпруг и липсата на име на жената на Нягул, портретната им характеристика подчертават тяхната неугледност и безличност, но същевременно текстът не пропуска да отбележи страданието им.

Главен герой в текста е общността. В началото селяните са готови да наложат морална санкция на Албена. Покорени от красотата й и от майчинската и обич те в миг забравят за престъплението и, появата на Нягул отново „припомня” греха и в „миг” отношението към Албена се променя отново.

Основни конфликти Правото на свободен избор и родовата норма

Дълг – Любов

Престъпление – Наказание

Присъда – Прошка

Композиция В експозицията се посочва времето и мястото на действието, има елементи на ретроспекция. Говори се за начина, по който селяните в кръчмата са наблюдавали събитията . Завръзка – появата на Албена. Психологическата кулминация – промяната на селяните, покорени от красотата на Албена. Събитийна кулминация – появата на Нягул и новата промяна у поведението на селяните. Развръзка – появата на Нягулица.
Време и пространство Действието се развива по време на Страстната седмица, което веднага актуализира опозициите грях – праведност, грях – изкупление. Освен това преживяването на Албениното движение от горе – на долу се движи в противоположни емоционални състояния от преклонение към изключителната красота до желание за разплата (от „осанна” до „разпни го”). Използван е контраст между къщата на Албена и останалите селски къщи. Къщата на Албена не е дом. Неслучайно действието в разказа се развива на пътя, който тук прераства в образ символ.